Евтаназия

В България смъртното наказание е забранено. Премахнато е на 10.12.1998г. Максималното възможно наказание е доживотна присъда, без право на обжалване.

В много държави смъртното наказание е премахнато през последните години: България, Турция, Германия, Франция, Русия и др.

10 октомври е световния ден срещу смъртното наказания. През 2003г. Европейската комисия излиза с официално становище за премахване на смъртното наказание.

В САЩ, смъртното наказание се прилага в някои щати. Използвали са се електрически стол (в 20в) и газова камера (задушаване), а сега - специална смъртоносна инжекция.

Наричаната "смъртносна инжекция" всъщност не е само една инжекция, а последователност от няколко медикамента. Подробно процедурата е описана по-долу.

Инжекцията, предизвикваща смърт съдържа:

  1. Sodium thiopental (натриев тиопентал) - упойка. Прилагат се 3-5г (при нормална анестезия използваното количество е 100-150мг). Осъденият веднага изпада в дълбок сън.
  2. Pancuronium bromide (панкурониум бромид) - миорелаксант, който блокура функцията на мускулите, в частност и на диафрагмата, като това спира дишането.
  3. Potassium chloride (калиев хлорид) - предизвиква сърдечен арест

Извършването става в следната последователност:

  1. Поставят се два абоката - по един във всяка ръка. Единия е достатъчен, другият е резервен вариант, ако случайно първият венозен път не сработи. Поставените абокати са стерилни, преди поставянето се извършва стандартна медицинска дезинфекция с алкохол (спират). Причините са няколко, но най-важната е, че е възможно непосредствено преди извършването на процедурата осъденият да получи друга присъда и да бъде освободен. В такъв случай, поставянето на нестерилни материали би причинило инфекция и сепсис (такъв е случая с Джейм Аутри, м. октомври 1983, който е получил отсрочка и е бил екзекутиран през м. Март, 1984г.);
  2. Включват се банки с физиологичен разтвор и в двете канюли на двете ръце. Това е също стандартна медицинска процедура, която се прави с цел да бъде сигурно, че венозния път е осигурен, че физиологичния разтвор тече нормално;
  3. Включва се апаратура, която мониторира виталните дейности на осъдения;
  4. Включват се последователно 3-те описани по-горе медикаменти. Те не се смесват по няколко причини:
    1. Биха преципитирали в една и съща спринцовка;
    2. Различните медикаменти предизвикват различни ефекти и трябва да бъдат въведени в точна последователност;
  5. Всичко трае около 7 минути. Най-дълго траещият процес е 2 часа, при който е имало голям проблем с намирането на вените.
  6. Смъртта бива констатирана от лекар след което се издава смъртен акт.

В много страни е позволена евтаназията по хуманни причини, при тежко болни в терминален стадий. Пациентите трябва да са адекватни и трезвомислещи, с доказана по безспорен начин терминална диагноза (обикновено рак). Процедурата се извършва в присъствието на близките и лекар. Пациентът бива предупреден за ефектите и се изисква неговото изрично съгласие пред свидетели. След това му се дава "питие" съдържащо високи дози барбитуриати.

Евтаназията трябва да бъде безболезнена. По въпроса за "смъртоносната инжекция" обаче се водят спорове. Учени от Флорида и Вирджиния изследвали количеството упойка в кръвта на затворници след умъртвяването им със смъртоносна инжекция и открили, че в близо 90% от случаите те са изпитвали болка, а над 40% са били в съзнание при настъпването на смъртта, пише сп. "Ню сайънтист", цитирано от Democrit.com. Медицинската етика не позволява на лекарите да участват в екзекуции или да асистират при тях, а техническите лица, които ги извършват, нямат необходимия опит да направляват процеса на упояване, твърдят специалистите. Това увеличава значително времето за извършването на процедурата и упойката може да намали действието си. През това време осъденият вече е на миорелаксанти, което му пречи да извика. Учените събрали данни за нивото на натриев тиопентал в кръвта на 49 екзекутирани и открили, че дори в случаите, когато протоколите на екзекуциите и процедурите за взимане на кръвни проби били едни и същи, количеството на упойката варирало драматично - от 8,2 до 370 мг на литър. При други екзекутирани пък следи от анестетика изобщо не били регистрирани. Ако тези концентрации след настъпването на смъртта отразяват картината по време на самата екзекуция, 43 от 49 екзекутирани, включени в изследването, вероятно са усещали болка, а 21 може би са били в пълно съзнание, пишат авторите.

16.11.2008г.