Вирусен хепатит

Тази статия още не е завършена. Моля за Вашето търпение.

Хепатит (на латински " Hepatitis" ) е възпаление на черния дроб. Причините могат да бъдат много - вирусни причинители, паразити, наркотици, алкохол, механични (камъни в жлъчката), неспецифични и др. Това е неспецифичен термин и отразява всяко едно чернодробно възпаление без значение на етиологията му. Симптомите са общи и варират - от безсимптомно състояние, до силно пожълтяване на кожата и видимите лигавици, придружено със силен сърбеж, гадене, повръщане, диария, ахолични (бели) изпражнения и др.

Вирусните хепатити се причиняват от вирусите на хепатита, които бива няколко (известни) типа: A, B, C, D, E, F и G. Най-чести и добре проучени са първите 3 (4) типа. Всички те се причиняват от различни типове хепатитни вируси (със забележка за хепатит D, виж по-долу).

Най-страшните усложнения, предизвикани от хепатитните вируси са: цироза на черния дроб и първичен рак на черния дроб.

Първичен рак на черния дроб без наличието на вирусен хепатит или някакъв мощен канцероген се среща изключително рядко. Ракови клетки и образувания в черния дроб по правило биват метастатични, а първичния рак е на друго място. Наличието на хепатит B и C обаче увеличава значително вероятността от първичен рак.

Цирозата на черния дроб представлява тежко хронично метаболитно нарушение при което черния дроб не може да извършва пълноцено функциите си. Той се "омазнява", като хепатоцитите (чернодробните клетки) се изпълват с мастни отлагания. Черния дроб променя цвета си (става жълт), уголемява се, променя структурата си. Крайните етапи са чернодробна недостатъчност и чернодробна кома.

 

Хроничен вирусен хепатит, циротични промени

 

Хепатит A
Болест на "мръсните ръце". Хепатит А вирус се пренася чрез контаминирана храна, изпражнения, или контакт със заразени хора. Инкубационния период е 15-45 дни (период през който симптоми за наличие на заболяване липсват, но заразяването на други индивиди е възможно). Кръвта и човешките секрети са заразни. РНК вирус, от групата на ентеровирусите (познат още като ентеровирус тип 72).

Симптомите на хепатит А вирусна инфекция наподобяват симптомите на грипния вирус, но се наблюдава пожълтяване на склерите и/или кожата, придружено със сърбеж (жълтеница). Пожълтяването се дължи на невъзможността на инфектирания черен дроб да метаболизира билирубина (жълт пингмент), който се натрупва в кожата и лигавиците. Хепатит А не хронифицира!

Диагноза: Диагнозата се поставя анамнестично (съобщаване на контакт със заразени лица), съобразно обективната находка (увеличен черен дроб. наличие на иктер) и серологично (изследване на кръв за IgM и IgG антитела срещу хепатит А). Най-често се заразяват хора работещи в здравни заведения (мед. сестри, пациенти в рехабилитационни центрове), обществени заведения (училища, детстки градини и др.), хора при които е имало заразени членове от семейството. Заболелите от хепатит А се поставят под карантина.

Лечение: не съществува специфично лечение срещу хепатит А. Пациентите трябва да избягват хепатотоксични субстанции (алкохол, лекарства), да спазват стриктна диета, покой.

Прогноза: 85% от случаите се възстановяват напълно след 3-тия месец, над 99% от случаите след 6-тия месец. Препоръчително е спазването на строга диета 6-12 месеца след оздравяването.

Съществува разработена ваксина срещу хепатит А.

Хепатит B

ДНК вирус. Открива се във всички биологични течности на организма, затова се предполага, че заразяването може да стане и чрез битов механизъм (недоказано твърдение). За предаването на инфекцията значение имат: кръвта, спермата и слюнката (особено с примесена кръв). Основните начини на предаване на болестта са: преливане на кръв и кръвни продукти (вероятността е минимална поради строгите тестове на донорната кръв); оперативни дейности, особено с недобре стерилизиран инструментариум (пробиване на уши, татуировки, наркомани); полов път; от заразената майка на детето.

Инкубационен период: 45 до 180 дни (най-често 60-90 дни).

При около 10% от заразените болестта хронифицира и остава за цял живот. Пациентът е заразен през целия си живот и вероятността от усложнения е голяма (чернодробна цироза и първичен рак на ч. дроб).

Съществува ваксина срещу хепатит B, която от скоро се прилага и в България (задължителна ваксинация според имунизационния календар на Р. България).

Хепатит C
Хепатит C е открит през 1989г. (публикувано тук). Това е РНК вирус. Известни са около 6 подтипа на хепатит C вируса: тип 1-3 са основно локализирани в Европа, тип 4 - осново в Египет, тип 5 - Африка, тип 6 - Хонг Конг. Няма сигурни данни, че заразяването с един подтип предизвиква имунитет срещу останалите подтипове. Вируса не може да бъде култивиран в изкуствени условия и затова изучаването му е изключително усложнено. Няма извършен успешен опит за пълното заснемане на хепит C вирус с електронен микроскоп.
Погрешно е да се смята, че вирусния хепатит C се разпространява основно по полов път. Истината е, че при полов контакт заразяването не е толкова лесно. 5-10% е вероятността за зараза на плода от заразената майка (който може да бъде малко намален чрез извършване на цезерово сечение). Основната причина за заразата с хепатит C е кръвният път. Смята се, че 50% от наркоманите по света са заразени с този вирус. Другият основен начин на заразяване (колкото и да се крие) е - кръвопреливането (вируса е извествен от 1989г., не е ясно кога е започнал да се изследва в България при донорство на кръв и кръвни продукти, в САЩ началото на изследванията е 1991г.), операции (в България положението със стерилизацията е далеч под всякакви норми и изисквания, казвам истината, ако ще да ме съдят за това), стоматологични процедури и др. Аз самия отказах кръвопреливане по повод на хеморагичен пристъп от дуоденална язва, въпреки че бях закаран по спешност в една от най-големите болници в София, за която съм сигурен за стерилизацията.
Официално в САЩ се споменава цифрата - един заразен с хепатит B или C на всеки 205 000 кръвопреливания (според други данни 1 на 121 000). Това се дължи на грешки в изследванията и на т. нар. "прозоречен период" в който теста за хепатит може да бъде отрицателен, въпреки наличието му. Изследват се антитела срещу хепатит C. Тези антитела се произвеждат от организма 54 до 192 дена след заразяването. Т.е. ако донорът е бил заразен скоро, такива антитела няма да бъдат открити въпреки наличието на заразата.

Защо хепатитния вирус C е толкова страшен?

- Предизвиква рак на черния дроб. 80% от всички случаи по света са предизвикани от вирусен хепатит, като 40% от тях са вследствие на хепатит C, а 60% - хепатит B;
- Хронифицира - при 80% от заразените с хепатит C вируса хронифицира;
- Цироза - смята се, че около 50-80% от случаите (разликата е в различните проучвания), прекарали хепатит C след 10 до 50 години се развива цироза (средно 30 години). Съществуват ясни данни за връзката между цирозата, хроничния хепатит C и хепатокарциногенезата;
- Силно разпространен - открит е в около 2.2% от хората по света (приблизително 170 милиона са инфектирани с хепатит C).

Диагноза: Обикновено се поставя след рутинни изследвания, изследвания по повод на сватби и предстояща операция, или при наличието на симптоми. В повечето случаи пациентите не знаят как и кога са се заразили. Наркоманията, хомосексуализма, проституцията и заболявания, изискващи чести кръвопреливания (хемофилия) са силни предразполагащи фактори. Диагнозата се поставя серологично след изследване на антитела срещу хепатит C.

Хепатит D
Открит през 1977г в Италия. Разпространява се само в комбинация с Хепатит B, и не може да се предава самостоятелно. Значително увеличава вероятността за последствията от Хепатит B.

Хепатит E
Протича точно като хепатит А, затова бива объркван. Разпространява се чрез фекално замърсяване на водата. Предимно в слабо развитите страни. Не хронифицира и няма разработена ваксина срещу него. Счита се, че за България няма особено практическо и медицинско значение. Инкубационен период 10 до 40 дни (най-често 15 дни). Открит 1983г.

Клинично прилича много на хепатит А, поради тази причина не се налага да се прави разлика между вирусите. Разликата е предимно при бременни жени, където заболяването често е причина за спонтанно прекъсване на бременността (20%).

Разпространен е предимно в Америка и Африка. Няма данни да е наличен в България.

Хепатит F
Хипотетичен вирус, открит експериментално в маймуни. Не е доказано клиничното му разпространение при хората, въпреки че е възможно. Открит през 1990г.

Хепатит G
Открит през 1995г. Изключително подобен на Хепатит C. Някои автори изтъкват, че коинфекцията с вирусен хепатит G забавя развитието на HIV инфекцията.

Обобщение:

  Хепатит А Хепатит B Хепатит C Хепатит D Хепатит E Хепатит F Хепатит G
Геном РНК ДНК РНК РНК РНК   РНК
Трансмисия Фекално-орален път Парентелаен Парентерален Парентерален,
заедно с хепатит B
Фекално-орален   Парентерален
Инкубационен
период (дни)
15-40 60-180 28-112 заедно с хепатит B      
Асимптоматично
протичане
често често често   често   често
Наличие на
заразоносители
не да да   не   да
Хронифициране 0% 10% 30-60-80%   не   да
Възможни
последици
не цироза цироза повишава усложненията
и смъртността
при хепатит B
не   цироза

 

Официална информация за това колко са заболелите в България можете да намерите тук. Имайте предвид, че тези данни (според мен) са силно занижени, поради некачествената законова система и контрол за известяването на заразнитре болести, както и поради наличието на новата здравна реформа. Според статистиката за м. май, 2008 г., в София има 3-ма регистрирани носители на HbsAg, от които двама са в моята практика (която е доста малка). Т.е. или аз имам луд "късмет", или информацията е изключително силно занижена. Всеизвестен факт е, че в Инфекциозна болница е отделен цял един етаж за вирусни хепатити, докато според същата справка всички остри вирусни хепатити А+B+C+D+неуточнени са "цели" 17 случая (за София град). (Това е лично мое мнение, с което не ангажирам никой). Още нещо по темата.